.......

Да, аз пак съм тук, но не да пиша поема, а да се отпусна. Понеже не искам да натоварвам приятелите си с мен и моят проблем. ДА! Проблема ми е онова момче. Той ... ами не знам  опитвам се да разбера какво става, но не се получава. Каня го да излезем и той отказва, но да беше 1-2 пъти добре всеки път ми отказва, освен когато той не искаше да излезем. И какво .. рождения ми ден е след 1 ден, а той все още не знае дали ще дойде. Ако кажа нещо на въпреки и получавам заплаха от сорта на "а значи не ме искаш в неделя?" ... а как ми се иска да го ударя като го каже. И знаете ли там е въпроса, той ми позволява да го ударя, но аз не мога като ме погледне с прекрасните си кафяви очи и онази обаятелна усмивка просто нямам сили да го направя ..

За Слънцето в живота ми :)

Държанието ти тотално ме обърква. Обичаш ли ме или не? Не мога да разбера,защото ти си толкова различен. Ти си толкова по сложно устроен от другите момчета. Всеки един миг си различен за неща, които другите приемат както очаквам ти опровергаваш очакванията ми. Реакцията ти е толкова далечна от това което съм мислила. Всеки път ме изумяваш, дори когато съм близко до твоята мисъл се учудвам как може да си толкова дълбок. Всички мислят, че ти си като всички останали момчета на нашата възраст, но се залъгват ти си израснал тези години колкото и да е учудващо. Хората около мен се чудят как те търпя, но ако знаеха, че държанието ти пред тях е толкова крайно и театрално отколкото държанието ти пред мен. Вярно е понякога прекаляваш, но няма перфектни хора и аз те приемам с всичките ти недостатъци, защото именно те те правят толкова неустоим за мен. И това, че всеки един момент е с теб е неочакван прави всичко толкова прекрасно. Ти си моето предизвикателство в живота.

Love....

Как влезе в живота ми ? Толкова си дълбок и истински , толкова добър и мил . Ти си единственият ,който ме разбира , единственият , който е бил толкова близо до мен и сърцето ми . Обожавам теб и цялото ти същество . Ти си всичко за мен ...

Teen ... xD

Мразя този ден "15 септември" почва отново мъчилището! Официално за учениците лятото свърши.. Сбогом прекрасно лято, сбогом свобода! Едното хубаво нещо на училището е, че понякога има и хубави моменти с хората там. Смях да става! Сега ставаме сериозни, почваме да учим или поне само такива обещания даваме ... празни! Пък и как да вярваш на тийнейджър? Ние винаги обещаваме, а колко от обещанията си изпълняваме е съвсем друг въпрос. Любов. Тази тема е най-нашумяла сред нас. Точно в този момент това ни вълнува много повече от учението. Родителите и възрастните не ни разбират именно затова имаме спорове с тях, но поне разбират, че ние вече не сме малки. Ние растем, искаме си свободата и времето с приятелите си. За нас родителите вече не могат да ни помогнат с нищо повече от приятелите ни.


-Ако не си личи писах ли писах xD беше ми скучно не, че е нещо сериозно xD-  

Just me ..........

Момче, красиво,нежно и безумно сладко стоеше пред мен. Неговата усмивка заслепяваше даже и слънцето. Високо с прелестно кафяви очи и тъмно кестенява коса. Всъщност това момче беше мъж, все пак всичко, което казах за него беше истина.Той влезе в живота ми просто, като приятелят на синеокият русокос симпатяга. Тези двамата промениха не само живота ми, но и самата мен. Аз отново станах онова момиче, на което не му пукаше какво мислят другите за него. Станах тази, която бях преди. Истинското "МЕН"! 

Step by step ....

                                               





Всяка стъпка напред, всяка стъпка, която съм направила за да съм по-близо до теб ме приближаваше към пропастта. Пропаст, която не виждах, заслепена от любовта си към теб. Ти стоеше и гледаше как ще пропадна в бездната. Твоята усмивка избледняваше с всеки мой опит. С последната моя крачка аз стъпих на рухливата скала и тя се срути, но някой ме хвана. Ръката подадена ми за помощ не беше твоята, а на моите приятели. Истинските и верни хора, които стояха зад мен. В моята сянка и ме пазеха от всички и всичко. Само от теб не успяха, защото аз не им позволих, но ме спасиха от моята гибел. 

Живот...

Пак стоя и чудя се дали ще мога да продължа, да се усмихвам,  да живея както до сега. Погледа ми търси твоя, но теб те няма. Ти си някъде с някоя друга, ти си някъде и даваш надежди, че всичко ще е наред и ще е както до сега. Получаваш всичко, което поискаш с помощта на твоя чар. Взимаш и тръгваш, бягаш от връзки, понеже те е страх да не те наранят, но няма да откриеш тази, която ще те обича, ако не опиташ! Нараняван си много пъти, но не си само ти. Всеки от нас е получавал тежки и дълбоки рани от любовта, но да бягай ! Хайде нека видя гърба ти и как си тръгваш, но поне си тръгни с гордост като ми кажеш в очите всичко! Болка ли ? Каква болка ? Аз свикнах да ме нараняват страхливци. ДА, като теб и много други, но какво от това нали се учим от грешките си. Получаваме удари от съдбата за да си извоюваме накрая щастие! Щастие с човек, когото обичаме и той ни обича, да създадем семейство и да се радваме на успехите им, макар и да имаме трудни моменти. Ето за това ни нараняват за да се научим да издържаме на болка!